- заклинател
- същ. - магьосник, вълшебник, чародей
Български синонимен речник. 2013.
заклинател
Look at other dictionaries:
двьрьникъ — ДВЬРЬНИК|Ъ (18), А с. Привратник: Иже еп(с)пъ. ли попъ. ли диаконъ ли ѹподиако||нъ. ли чьтьць. ли пѣвьць. ли двьрьникъ. женѣ ѡс҃щенѣ б҃ѹ примѣситисѩ [так!] да извьржетьсѩ. (θυρωρὀς) КЕ XII, 44–45; то же КВ к. XIV, 107–108; ˫Ако не подобаѥть… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
ди˫аконъ — ДИ˫АКОН|Ъ (656), А с. διάκονος Дьякон, церковный служитель первой (низшей) степени священства, помощник священника при богослужении и в поддержании установленного в церкви порядка: азъ григории ди˫ако(н). написахъ еу(г)лие е. ЕвОстр 1056–1057,… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
Нуску — в шумер. миф. божество, заимствов. аккадцами под тем же именем. Сын и советник Энлиля. В аккад. текстах в первую очередь божество света и огня. В заклинател. текстах средневавилонского времени Н. сжигает ведьм и колдунов. В новоассир.… … Древний мир. Энциклопедический словарь
вълшебник — същ. магьосник, чародей, чудотворец същ. гадател същ. заклинател … Български синонимен речник
магьосник — същ. маг, чародей, вълшебник, фокусник същ. обаятел, прелъстител същ. заклинател същ. гадател … Български синонимен речник
чародей — същ. вълшебник, магьосник, чудотворец, чародеец същ. заклинател … Български синонимен речник
